Най-големият пролетен празник на българите след Великден е Гергьовден. Празника е знаков както за християни така и за мюсюлмани, защото бележи края на зимата и началото на летния сезон, което продължава до Димитровден. Това е така тъй като според вярвания св. Димитър и св. Георги са били братя близнаци и винаги са изобразявани на коне. Конят на св. Георги е винаги бял, а на св. Димитър - черен. Тази разлика символизира двата сезона - лято и зима. 

Повече за празника

Честваният на 6-ти май светец е почитан покровител на пастирите, стадата, както и на земеделците. Още от средните векове св. Георги е почитан и като закрилник на християнските воини и армии. България има и своите характерни традиции на празника. Той е свързван с добиването на мляко и сирене за годината. Също така се принася курбан за здраве.

Празникът е назоваван по различни начини в различните краища на страната - в източните части на България го наричат Гергювден или Гергевден, докато във Вардарска Македония е по-познат като Гюрговден или Гюргевден. Официалното му име произлиза от западните части на страната - Гергьовден. Хъдърлез е името на същия празник, но почитан от мюсюлмани. Той е резултат на вековете контакт между християни и мюсюлмани. Празникът за тях е свързван с праведника Хазър.

Мъченическият венец е приет от свети Георги на 23 април, според православната традиция. След 1968г. българската православна църква приема новия календар според който Гергьовден трябва да бъде преместен от 6 май на 23 април, но след натиск на социалистическата власт, това остава единственият църковен празник, който е останал по стар стил. Това е така, тъй като по това време социалистическата власт е приела датата като празник на в чест на овчаря.

За щастие това позволило традиционният курбан да не влиза в противоречие с религиозните канони. По нов стил Гергьовден би трябвали да се чества на 23 април, което означава, че би съвпадал с дните на Великия пост. Въпреки това се случва Великден да е след Гергьовден. В такъв случай православната църква допуска честването на празника да бъде изместено за по-късна дата.

Обичаи за здраве на Гергьовден

Един от най-почитаните светци е именно св. Георги. Почитан е като светец-лечител и по тази причина празника е свързан с много обичай за здраве. На този ден е често срещан обичай хората да се теглят на кантар окачен на плодно дърво, за предпочитане раззеленено. На такова дърво е прието люлеенето на люлка и пеенето на песни с любовно съдържание. Често на празника се виждат хора закичени с цветя или цъфнали клончета в символ на пролетта. В някой райони се спазва обичаят, в който рано сутринта се берат билки, тъй като се вярва, че имат най-лековита сила точно тогава. В чест на набраните билки, част от тях се използват за украса на домовете и кошарите на животните. В някой планински райони децата се удрят от майките си леко с букова клонка за да са здрави и силни през цялата година. Има поверие, че на този ден росната трева се превръща в целебен извор и затова болните се търкалят в нея с надеждата за изцеление. 

Празнуващи на Гергьовден

Георги произлиза от гръцки и означава земеделец. От векове това е едно най-популярните имена в България. Единствено името Иван го измества от първото място. 

На този почитан празник имен ден празнуват: Георги, Генчо, Ганчо, Гиньо, Гео, Гиргин, Гоце, Гюро, Йорго,  Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Гюрга. 
 

Въпреки че с празника са свързани десетки обичай за здраве, сигурен начин за определяне на здравното състояние на човек остава Ирисовата диагностика. Празниците са прекрасен повод да се усмихнем, но доброто здраве е най-голямата причина да сме щастливи. Научете повече за Ирисовата диагностика ТУК