Български народен празник


Еньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24-ти Юни всяка година.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, което е на 21/22 Юни - най-дългия ден от годината, трайно се свързва с пътя на небесното светило и култа към него, култове към слънцето и надежди за слънчева магия и небесен огън.

Някои го наричат и денят на Божиите природни тайнства, заради необикновената енергия, с която той е зареден.

Главна роля в празнуването този ден освен водата играят и лековитите билки. В тази връзка, в народния календар


Еньовден е най-вече празник на билките.

Той е известен с това, че в нощта срещу него се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето.

Според народните поверия в този ден билките притежават най-мощна лечебна сила и помагат дори за много тежки заболявания. Казват, че е най-добре в ранни зори при изгрев слънце да си берат лековитите треви, тъй като именно тогава имат най-мощна сила.

На Еньовден билките притежават най-мощна лечебна сила

На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се доближават и преплитат.

Това е любим летен празник и на млади и на стари, който разделя годината на две, явява се като граничен период в годишния календарен цикъл.

В този най-дълъг празник в народния календар според народната вяра слънцето разгръща цялата си мощ и след това започва бавно „да умира“, а дните да намаляват. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев.

Старите хора казват, че от днес започва начало на зимата и Еньо си намята кожуха и отива за сняг. Говори се, че в утрото на празника, когато слънцето изгрява, то трепти и който го съзре, ще го очаква здраве през цялата година.

Вярва се още, че Свети Еньо помага на бездетните семейства така, както Бог е помогнал на Захарий и Елисавета да се сдобият със сина си - Свети Йоан Кръстител.

Според поверието на Еньовден се сбъдват добрите пожелания и с изпълнението на старите обреди, народът отбелязвал появата на ново семейство.

Бране на лечебни билки


На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за, болестта без име. Билките се пазят за лек през цялата година.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето (цветето на здравето и дълголетието), жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

Еньовче цвят

В някои региони броят на китките е толкова, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на когото е наречена. После тя се закачва някъде в дома и се използва през цялата година за лечение на болните.

От останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

Еньовски венец

- За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.

- Ако жените и момите си омият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи.

- Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.

Вярвания, обичаи и ритуали:

Денят започва да намалява, а годината клони към зима

  • Слънцето

- Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.

- Денят започва да намалява, а годината клони към зима. На този ден слънцето става рано-рано, но преди да поеме дългия си път, спира да си отпочива преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпано и подмладено в жива вода се обръща, за да тръгне назад.

- Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето се радва, „трепти“, „играе“ и е добре да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки и който види това, ще бъде здрав през годината.

- Преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади и се къпят преди изгрев в течаща вода (извори и реки).

- Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

- Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева.


Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Kоято мома първа го види слънцето

Легендата - историята на една любов

Легендата разказва, че преди много години в едно село се залюбили двама млади. Еньо и Стана непрекъснато мислели един за друг. Нито хляба, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил решил друго. Той сгодил дъщеря си в съседно село.

Минало се време. Дошли сватове и сватбари да вземат булката, тръгнала тя с тях, но когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Девет години плакал и не ставал от леглото, а цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала.

На десетата година сестрата на Еньо взела кросното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала: - Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!

Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал... Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.

Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.

Ладуване / "Еньова буля" - обичай

- Обичай, който се изпълнява на Еньовден и който отново е свързан с магическата сила на водата, е обичаят ладуване - за лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених.

В него основното действащо лице е "Еньовата буля", в чиято роля се превъплъщава 3-4-годишно момиченце, което по традиция е най-малкото дете в семейството или така наречения изтърсак, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було.

Действащо лице в Еньовата буля е 3-4-годишно момиченце

След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те са хвърлили своите китки в смълчана вода още предходната вечер, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. "Еньовата буля" започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.


През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Поверие за заровено имане

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно. На този ден над мястото, където е заровено златото свети син пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са напълно безопасни.

Ритуал - Грабене“ (крадене) и „Мамене“ (примамване)

Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т.нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка (ритуалът се прави и на Гергьовден).

- На този ден се берат и метли за къщите, за да няма "лоши духове и таласъми".

- Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.

- Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.

Еньовска питка

На Еньовден се прави Еньовска питка. Тя трябва да е приготвена:

  • Брашното за празничната пита трябва да е разбъркано със зелена клонка.
  • Вместо с вода питката да е омесена с отвара от седем зелени билки.
  • Трябва питката до иконата на свети Йоан Кръстител да пренощува със свещ, стояща в пясък от река Йордан.
  • След това сутринта в църквата трябва да бъде осветена пред иконата на свети Йоан Кръстител.
  • После да бъде раздадена с много обич за здраве, благоденствие и успехи.
Еньовска питка

Гозбите на масата

На Еньовден се правят и гозби със седем билки. Например супа от киселец, зеленчукова супа с гъби и печена царевица.

Ритуал – забраната да се жъне на Еньовден

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че


Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

- На този ден не се работи никаква работа.

- Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кросно от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат "цар" или "майка", а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече.

- За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньов­ден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.

- За да е берекетна годината, млади жени отиват на полето и ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и по нея гадаят за здраве, женитба и плодородие.

Имен ден на Еньовден празнуват:

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо,Иван,Иванка,Иванчо, Иванка Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея, Деяна/Деана, Билян, Биляна, както и имена на всички билки.

Освен всички именници, на 24-ти Юни празнуват фармацевтите, фитотерапевтите, билкарите и лечителите, които са наследници на някогашните знахари.

В различните области и народи

Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) в различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка.

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Беларус името е Купалле.

Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.

Нощта на здравето, благополучието, късмета и любовта

Нощта срещу 24-ти Юни се смята за нощ на здравето, благополучието, късмета, любовта и тайнствата. Всички народни обреди, обвързани с празника, носят благоденствие и добруване!

Прави се обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването. Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие.

ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН